Здравна кампания, Интервю

Храната – източник на емоционално равновесие

Храната – източник на емоционално равновесие

Да заменим дългия списък със „забранени храни“ с този на „разрешени удоволствия“.

Да включим в гимнастиката на тялото и смеха от сърце.

Да прощаваме… Нека това умение е част от програмата за детоксикация на организма.

Да заменим мерките на калории и килограми със списък на най-смелите мечти.

Да отслабваме от любов вместо от диети.

Това са част от стъпките, които държат емоциите ни в равновесие, гонят депресията, страха и чувството на непълноценност. Нели Михайлова е психологът в нашия екип и в консултациите, които дава, тя обръща специално внимание на храненето. Казва, че стресът, страхът и чувството на вина отключват емоционалното хранене и вкарват човека в порочен кръг на диети и преяждане. „Затлъстяването е другото име на страха – страх от действие, страх от отхвърляне, страх от провал. Усещането, че животът е скучен и „безвкусен“ може автоматично да ни заведе до щанда със сладко или нещо пикантно, защото така ще имаме временното усещане за наслада и радост“, споделя Нели Михайлова.

Как темата за храната е свързана с психологията? Разглеждаме емоциите, които са фактор и влияят в една или в друга степен на поведението ни при избор на храна или е обратно – храната провокира и контролира нашите емоции?

Храната – източник на емоционално равновесие

сихологията на хранене поставя центъра върху поведението ни спрямо храната – какво правим и защо го правим, какво избираме да дадем на организма като хранителна стойност. Душата и умът на човек са неразривно свързани и именно хармонията между тях създава баланса в човешкото тяло, който пък е източник на здраве. Ако душата боледува, и тялото също ще боледува. Какво се случва, когато сме в състояние на афект – раздразнение, гняв или изпитваме чувство за вина – посягаме към инцидентни храни, които могат временно да ни доставят щастие. Това обаче не решава проблема с вината и уязвява физически нашия организъм още повече, както и психиката ни. Знаете ли, че храната въздейства върху организма интуитивно и в мига, в който я поднасяме към устата си, умът ни вече знае дали правим този избор по задължение или с наслада? Точно тук намира място и темата за диетите. Да се храним здравословно не означава непременно всички да изключим храни, които априори сме поставили като забрана. Храненето е балансирано тогава, когато правим избора на храна осъзнато в потребностите на нашето тяло. Неслучайно историята на болестите е история на храненето.

Храната – източник на емоционално равновесие

Когато започнем да се пристрастяваме към шоколад например, това е сигнал за остър дефицит на магнезий. Ако набавим необходимата му стойност за организма – чрез консумация на орехи, семки, бобови растения, страстта към шоколад ще отшуми. Ако ни липсва азот, ще посягаме много често към хляба. Можем да го набавим от храните с високо съдържание на белтъчини като риба, месо и орехи. Желанието за сладко е провокирано от липсата на въглерод. Този дефицит можем да решим с редовна консумация на пресни плодове. Желанието за мазно е продиктувано от липсата на калций. Липсата на калций провокира и прекомерната употреба на газирани напитки. Ако не можем без кафе или черен чай, това не означава автоматично, че сме отново изморени и имаме нужда от кофеин за събуждане. Обаче може да бъде сигнал, че организмът изпитва недостиг на сяра. Често имаме чувство на постоянен глад и го задоволяваме, посягайки към бързи храни. Правилното действие е да дадем на организма силиций като хапваме повече ядки и семена.

Когато говорим за вкусове и потребности, често казваме, че водата е сладка. Защо понякога тя е вкусна, а друг път дори я забравяме?

Когато човек е зареден с топли чувства, мислейки с любов в душата си, усещането му при отпиване на обикновена вода е със сладък привкус, което е проекция на неговия мозък. Същата проекция имаме и върху храната. Дегустацията й предизвиква различни чувства. При вкусване на горчиво-кисели или солени храни, може да се провокира враждебно отношение към храната. При дегустация на сладки храни, в повечето хора се провокира благост, сърдечност, нежност. Най-важното е друго – как мислим за храната. Ако се храним по задължение и лишим себе си от чувството на наслада, то и най-здравословното меню може да се превърне в опасност за здравето.

Защо, когато пазим диета за по-добра фигура, храната се превръща в изтезание, а когато диетата е част от лечение като подкрепящ режим, ограничението на храна не създава стрес? Как психологията обяснява това?

Диетите стават все по-модерни. Има режими, които създават свой свят в социалните мрежи и онлайн платформите, те имат своите понякога десетки хиляди последователи. Всъщност, ако познава психологията на храненето в общата й идея за поведението ни и връзката с храната, човек може да подреди онзи балансиран и правилен хранителен режим, който да му създава емоционална кондиция и физическо здраве. За целта е необходимо да слушаме тялото си и да се вглеждаме в сигналите, които то ни изпраща.

Храната – източник на емоционално равновесие

Храната е абсолютното средство, чрез което мозъчният ни потенциал и продуктивността на анатомично ни здраве функционират в симбиоза. Душата ни изпитва душевна болка и е редно да имаме осъзнат отговор: защо си причиняваме подобна болка дори с модерна диета. Защото се опитваме да постигнем резултат, който умът ни налага? Душевната болка усещаме на физическо ниво, тя предизвиква душевен глад, празнота. Това са състояния в емоционалния ни свят, които провокират неутолима физическа нужда от храна, независимо от колко време сме на диета. Оказваме се в порочен кръг, в който се въртим, и отключваме депресия, скука и страх… Тогава чувството за безизходица ни предизвиква да търсим ново и ново успокоение в храната. Навикът се развива дотолкова, че след всяко опустошително хранене идва момент на неправилно подбрани храни и в самата диета. Обещаваме си това да приключи още днес, а утре да е началото на промяната. Промяна в тялото, в ума, в живота. Когато обаче душата ни страда, пак повтаряме същата грешка. Хапваме повече и после изпитваме вина. Чувство на вина, че не сме се справили с цел, която сами сме си поставили. На следващия ден обаче, в зависимост от заобикалящата ни среда, онази болка, която ни провокира към безразборния избор на храна, отново е неконтролируема. И с пълна сила пак ни тласка към храната. Ето в тези случаи говорим за това как емоцията определя нашето хранене.

Може ли храненето да повлияе на емоциите ни по добър начин?

Количеството на храната влияе върху качеството на нашия организъм. Както се казва „да е малко, но качествено“. Важно е да се храним бавно и това да ни носи удоволствие, да посветим времето на истинското и пълноценно усещане на вкуса. Моментът на хранене е ритуал, нали в това време даваме на тялото енергията, от която то се нуждае, за да е здраво. Защо тогава бързаме в един толкова ценен момент. Хранете се бавно и споделяйте времето за закуска, обяд и вечеря с любимите си хора.

Вие отдавате изключително значение на движението. Какво се случва с организма ни, когато вечеряме и веднага след това седнем пред телевизор или компютър, или заспим?

 

Тормозим организма си и физически се самоизтезаваме. В момента, в който приключим с вечерята (за мнозина, улисани през деня в динамиката на ежедневието, вечерното хранене е най-обилното) и веднага легнем и заспим, заспива и дванадесетопръстникът. Тогава в останалите органи на тялото възниква проблем. Храната подава сигнали на жлъчката, че трябва да започне изработването на секрет за преработка. Събужда се задстомашната жлеза, която започва да произвежда ферменти, разграждащи мазнините, въглехидратите, белтъчините. Този процес е в ущърб на спящия човек и сутрин той се събужда изтощен и още по-уморен. Храната е строителен материал за организма на човека, посредством който снабдяваме тъканите на тялото с енергия. Днес, когато преобладават лесно усвоимите въглехидрати, правим грешката да набавяме енергия с бързи храни – чипс, вафли и т.н. Тогава настъпва трагедия за организма. Въглехидратите се разграждат бързо в кръвта и повишават нивото на кръвна захар. Ако след хранене се движим, цялата тази захар се усвоява от мускулите. Но ако след здраво хапване – както обикновено се получава на вечеря – лягаме, мускулите ни заспиват и глюкозата попада в черния дроб, където пък, под въздействието на ферментите, се превръща в мазнина. Така ден след ден тялото затлъстява, а психиката започва да страда, тъй като се тормози първо от надигащото се чувство за вина, после от тревогата за здравето… И здравословните проблеми не закъсняват – всичките плаки и отлагания по кръвоносните съдове увеличават случаите на стентиране на сърцето. Един миг на отложено балансирано хранене води до тежки последици във времето и трупа болестно състояние.

Тялото ни има нужда от разбиране. Ние трябва да му помогнем да функционира рационално, пълноценно и здравословно. Тялото на човека е храм на душата му. Да познаваме собствената си същност като страхове и потребности е уникално.

Тялото е здраво, когато мозъкът дава правилните сигнали кои храни и как да консумираме. И точно тук идва трудното, защото изборът понякога ни обърква, а очите ни са гладни?

Храната – източник на емоционално равновесие

Самото очакване на храната и нейното вкусване оказва влияние върху възприемането й, не само като цвят и аромати, като дегустация. Важно е сервирането на храната, създаването на необходимата атмосфера, в която да бъде възприета – приятна музика, любима компания, добра обстановка. Важно е, защото емоцията на средата определя и емоцията на храненето.

Колко бързо или колко бавно приготвяме храната определя стойността й и като полезни вещества, и като удоволствие за организма. Знаете, че вкусовите качества със запазени хранителни стойности са много по-добри при бавното готвене. В същото време рядко си създаваме ритуали в подкрепа на бавното готвене и хранене, а бързаме да хапнем, за да имаме време за нещо друго. Набързо погълнатата и бързо сдъвканата храна тормози цялата храносмилателна система. Слушаме тялото, което крещи „Гладно съм! Нямам енергия! Искам да ям! Веднага!“, вместо да си доставим удоволствие от храната. В другия случай, когато се храним с наслада и дъвчем бавно, тя намира други кътчета, за да може да заеме цялата храносмилателна система, без да се нарушава баланса. Забележете с какви темпове в последните години се увеличава броят на ресторантите за бързо хранене – това е ясен сигнал как развиваме хранителната култура… От тази тенденция страдат най-вече децата ни, които възприемат храненето като необходима потребност и навик, но не и като емоционално преживяване. Ако ги научим, че храненето е приоритет, не единствено заради това, което дава на организма ни, те ще разберат, че е важно какво и как консумират. Ще разберат, че храненето е време за удоволствие, а не откраднато време. Когато изградим отношение към храненето като към ритуал, ще имаме здраво тяло и здрава психика, и няма да изпитваме вина за всеки качен грам.

Говорите с изключително внимание за храненето, но не като съотношение на полезни и вредни калории, а като ритуалност, която прави човека щастлив или пък обратно.

Аз вярвам, че храненето е ритуал. Дори повече. Това е момент, в който даваме енергия на тялото, с която то живее. В забързаното ежедневие днес и пристрастяването към технологиите храната масово започва да служи за универсален антидепресант. Обаче шоколадът не лекува натрупаните душевни проблеми. Ако го осъзнаем и си създадем дисциплина, ще помогнем много на тялото си. Всяка болка е провокативна и нейният лек е в нас, в разбирането че сме добри господари на здравето си, а не негови врагове. Тук на помощ идват редица витамини и минерали.

Витамини и минерали? Обаче колко от лекуващите лекари изследват проблема с дисбаланса на полезните вещества в организма?

Лекарят ни помага, но и ние трябва да му помогнем, като не забравяме да го информираме дори за хранителните си навици, които често са причина за дадено болестно състояние.

Дефицитът на магнезий в тялото е изключително голям. Над 90 процента от хората страдат от неговата липса и в същото време не си дават сметка за това. Този минерал участва в редица биохимични процеси и липсата му води до различни здравни проблеми. Ако знаем как да го набавим, ще се съсредоточим не върху диетите, а върху правилното хранене. Правилно означава да подберем така храните в менюто, че да задоволим потребностите на организма си. Всеки индивидуално. Историята на нашите заболявания всъщност е история на нашето хранене. Ако в болестно състояние променим храненето, можем да помогнем на добрите резултати при последващите изследвания. В контекста на психологията магнезият също е много важен: когато нервните клетки не получават магнезий, стават лесно възбудими и нарушават работата на нервната система. Магнезият разширява кръвоносните съдове и намалява артериалното налягане, участва в обмяната на вътрешноклетъчните процеси, като влияе на енергийния потенциал на всяка клетка в организма. Пълноценното подхранване на клетките с магнезий укрепва нервната система, нормализира кръвното налягане и подобрява работата на стомашно-чревния тракт. При липса на магнезий се чувстваме системно изтощени, депресирани и с променливо настроение, раздразнителни. Имаме болки в гърба, усещаме непрекъснато напрежение. Когато магнезият в организма е в необходимото количество, дори годините няма да ни личат, защото ще забавим процеса на стареене и ще укрепим мускулатурата на тялото. Магнезий можем да си набавим чрез сурови ядки, бобови култури, овес, елда, ориз, зеле, карфиол, сирене, ръжен хляб, картофи, цвекло, домати, моркови, банани и диня. При месото с най-високо съдържание на магнезий е заешкото, след това телешкото и нетлъстото свинско. Препоръчително е два пъти седмично да се консумират пшенични кълнове. Чистото неподсладено какао също е богат източник на магнезий, но трябва да се пие без захар, като освежителна напитка.

Да обърнем внимание на витамините от група B. При недостиг на някои от тях настъпва най-сериозният проблем. Един от най-ранните симптоми при липса на витамини от тази група е депресията. Изследванията сочат, че когато в организма добавим комбинация от витамини, настроението ни се повдига. Препоръчително е да имаме в менюто пилешко, риба, мляко и млечни произведения, сурови ядки, фасул, грах и тъмнозелени зеленчуци.

Нивото на цинк в организма е важно за запазване на либидото. Цинк можем да набавяме чрез морски дарове, пълнозърнест хляб и кафяв ориз, зелени листни зеленчуци, месо без мазнини и немазни сирена.

Цялото знание за тези потребности е свързано с емоционалното хранене и то е в разбирането на сигналите на организма, чрез които можем да овладеем или да създадем емоции чрез избора на храна и отношението ни към нея. Емоционалното хранене не подлежи на корекция с диетични режими. То преминава през душата и тялото на човека, за да му създава хармония. Психологията на храненето е хармонията между душата и тялото.

И как да създадем тази хармония в състояние на стресово ежедневие?

Нека не се самозалъгваме… Стресът е дотолкова актуален, доколкото му позволим да бъде стрес за нашия организъм. Да, безспорно, времето е динамично и опитите да го контролираме ни пресират, но стресът ще бъде толкова стряскащ, колкото ние позволим.

Кадрите в статията са от Pixabay.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 + 14 =