Значение на рисковите фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания

Автор: Medical Life

сърдечно-съдови заболявания

Значение на рисковите фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания

Сърдечно-съдовите заболявания са всеобхватен термин, който се използва за описание на всички състояния, засягащи сърцето и кръвоносната система, включително коронарна болест на сърцето, инсулт, инфаркт и болест на аортата.
Рисковите фактори, свързани с този тип заболявания са определени навици, обстоятелства и условия, които увеличават риска от развитие на сърдечно-съдово заболяване. Такива биват тютюнопушене, липса на физическо движение, диабет, нездравословно хранене, възраст, а може да се дължи дори и на ген. Семейната история и възрастта например, не могат да се контролират, за разлика от останалите фактори.
В този материал д-р Ангел Митов споделя своето професионално мнение и знания, свързани със значението на рисковите фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания. През 2012 г. той придобива специалност по кардиология, а през 2013 г. по интервенционална кардиология. От 2013 г. работи в СБАЛК „Кардиолайф“ Варна.
Д-р Митов има опит, както и подчертан интерес към спешните състояния в областта на вътрешните болести – кардиология, ендокринология, белодробни болести. Според него изключително важно е взаимодействието и комуникацията между лекарите от различните специалности. Повече за д-р Митов можете да научите тук.

Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Проблемът е особено актуален за нашата страна, като данните сочат, че в България на всеки трима, двама умират от сърдечно-съдови заболявания (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, сърдечна недостатъчност). Водещо е значението и на атеросклерозата като основна причина за тяхната поява, развитие и настъпващи усложнения.
Атеросклерозата е хронично прогресиращо заболяване на артериите на организма. Във вътрешния слой на артериите се отлага холестерол и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди. Среща се по-често при мъжете и при тях започва около 10 години по-рано, отколкото при жените. С напредване на възрастта разликата намалява.

Рискови фактори за развитие сърдечно-съдови заболявания

Някои от рисковите фактори са неподлежащи на модификация – мъжки пол, възраст, наследственост. Наличието им повишава риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания, но съществува вероятност това да се компенсира до известна степен с по-агресивно повлияване на рисковите фактори, подлежащи на модифициране:
- тютюнопушене;
- недостатъчна физическа активност;
- начин на хранене, вкл. количество и качество на храната;
- артериално налягане и хипертонична болест;
- наднормено тегло, захарен диабет, нива на липидите в кръвта.
Тези увреждащи фактори са на практика тясно свързани помежду си. Например, обездвижването и прехранването водят до наднормено тегло, диабет, завишени стойности на холестерола и повишаване на артериалното налягане. При равни други условия, пушачите имат по-високи стойности на артериално налягане в сравнение с непушачите.

кардиология

Превенция и повлияване на рисковите фактори

1. Тютюнопушенето е най-разпространеният рисков фактор и е с потенциал за нелекарствено повлияване. Пушенето увеличава значително риска от сърдечносъдови заболявания и скъсява с 10% очакваната продължителност на живота. Съществува притеснение, че отказа от тютюнопушене води до увеличаване на телесното тегло и следователно до неутрализиране на ползите. Дългогодишни проследявания на голям брой бивши пушачи доказват категорично ползите, независимо от увеличеното телесно тегло при някои от тях, с доказателства за намаляване на риска от преждевременна смърт с до 50%.

2. Повишено артериално налягане. Хипертонична болест (още артериална хипертензия) е налице при артериално налягане равно или по-високо от 140/90 мм Ж. Като нормално се определя 120/80-129/84 мм Ж. Високо нормално е 130/85-139/89 мм Ж. Не се популяризира достатъчно значението на „оптимално артериално налягане“, т.е. под 120/80, което неправилно се смята за „ниско“. Доказана е линейната зависимост между всяко нарастване на артериалното налягане (от 90 мм Ж за систоличното и 75 мм Ж диастолично) и увеличения риск от смърт вследствие инфаркт или инсулт. Лимитиращ фактор да препоръчаме по-ниските стойности е по-трудната поносимост на стойностите на АН под 120/80 мм Ж при част от пациентите. Съществуват наблюдения, че еволюцията на артериалното налягане при жените се различава значително от тази при мъжете и високо-нормалните стойности на АН са с по-изразен увреждащ ефект при женския пол.
За нелекарствена първична профилактика на артериалната хипертония е препоръчително да се придържаме към всеизвестните практики за здравословен начин на живот:
- адекватен двигателен режим с комбинация на аеробни и анаеробни физически натоварвания, включително вдигане на тежести;
- консумация на храни от растителен произход с превес на зеленчуците;
- намален прием на готварска сол. Пример за значението на тази препоръка е проучване в Китай (страна с висока консумация на сол, каквато е и България), при което от 2015 г. до 2020 година проследяват 17 млн. души, на които стандартната готварска сол (съдържаща 100% натриев хлорид) е заменена със сол, съдържаща 20-30% калиев хлорид. В резултат на това се стига до редукция на инсултите с 14%, на инфарктите с 13% и редукция на общата смъртност с 12%. Съществува хипотеза, че полезният ефект на предимно зеленчуковата диета се дължи на факта, че зеленчуците съдържат повече калий и по-малко натрий.

3. Наднормено телесно тегло и затлъстяване. Два метода за оценка на телесното тегло са се наложили като достъпни. Първият е ИТМ - индекс на телесната маса - норма 18.5 - 25 кг/м2. Вторият е обиколка на кръста (талията) – норма под 102 см за мъже и под 88 см за жени. Препоръчителните стойности са под 94 см при мъжете и под 80 см при жените.

4. Физическа активност. Препоръчва се между 150 и 300 минути умерено интензивна физическа активност седмично или 75-150 минути активност с висок интензитет.

5. Хранене и алкохол. Препоръчително е алкохолната консумация да се ограничи максимум до 100 мл концентрат седмично. Следва да се заменят наситените мазнини и тези, съдържащи трансмастни киселини (втвърдени растителни мазнини, известни като маргарини) с ненаситени мазнини като зехтин и риба. Храните с високо енергийно съдържание могат да бъдат заменени с нискокалорични и богати на фибри такива – зеленчуци, плодове, бобови варива и др. Би следвало да се намали приема на червеното месо, особено на обработени месни продукти като колбаси. Придържането към Средиземноморски начин на хранене в продължение на пет години води до редукция на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания с 28-31%.

МЦ ”Медикал лайф”, Варна
За допълнителна информация и записване на часове, може да се обадите на следните телефони:
📞 070013897
📞 052/630 000
📞 0877/700 434
Oчакваме Ви на адрес: Варна 9010, ул. “Васил Петлешков” 3
www.medicallife.bg

Оценете тази страница
Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.